I. Подготовка, обявяване и ход на въстанието
Призори на 5 октомври 1878 г. около 400 въстаници нападнали турската войскова част в кресненските ханове и след 18-часова битка успели да сломят съпротивата й. Това успешно сражение поставило началото на Кресненско-Разложкото въстание.
Битката при Кресна била предварително добре обмислена. На първо място за целта били привлечени и съсредоточени няколко опитни от предишната борба чети начело с войводите Стоян Карастоилов, Коста Кукето, Стою Торолинко, Кръстю Светиврачки.
От този момент започва и дейността на Стоян в Кресненското въстание. Главни източници за живота на този заслужил, но ненамерил достойно място в литературата българин са записките на писаря му Ив. Попгеоргиев, публикувани от Евл. Бужашки. При изворите на народната съпротива. - ИБИД, кн. XXVI, С., 1968, и писмата на Т. А. Страхинов. Оригиналът и на записките, и на писмата се намира в архива на Сп. Прокопов - БАН, инв. № 1428.
Подобен бил животът и дейността на останалите войводи. Биографични данни за тях вж. у Кирил, патриарх български. Съпротивата . . ., с. 75-84.
На 3 октомври в Сърбиново към четите се присъединява с отряда си и А. Калмиков, капитан, сотник от Донската казашка войска. [130] В общия отряд имало и мнозина бивши опълченци, между които изпъквал дядо Георги Гаджала (Гаджал войвода) от Котел.
На 4 срещу 5 октомври сборният отряд тръгнал от Сърбиново за Кресна, разделен на четири отделения, начело на които застанали войводите Стоян, Коста Кукето, Стою Торолинко и Кръстю Светиврачки. [131] Движението се извършвало тайно с оглед да не предизвикат вниманието на турската стража. Въстаническият отряд се разположил вън от с. Кресна (на 1/2 час път) непосредствено пред кресненските ханове. Тук отново било проведено съвещание, на което се разисквал начинът, по който следва да се нападне и овладее турската войскова част. Според сведенията на Т. А. Страхинов съществували две мнения: Стоян войвода предлагал хановете да се обходят и нападнат на разсъмване, а Калмиков от своя страна настоявал нападението да стане внезапно и фронтално и при изненадата и суматохата сред турските редици с ръкопашен бой да се сломи съпротивата им.
Според Страхинов съвещанието възприело плана, предлаган от Калмиков. [132]
Междувременно обаче обстановката се изменила. Турската войскова част предугадила по всяка вероятност опасността, защото, както Ив. Попгеоргиев пише: “Тук бяхме вече един срещу други с неприятеля и турците, без да подозират в началото опасността, която ги очакваше, разхождаха се свободно из голите Кресненски каменни полянки, но по едно време захвана да се забелязва някакво движение - види се, чрез шпиони узнаха опасното си положение.” [133] Незабавно войниците били изведени от помещенията и започнали да правят окопи и укрепления около караулните помещения. [134]
При това положение в изпълнение, както показват последвалите събития, влязъл в действие планът на Стоян войвода.
Вечерта въстаническият отряд се придвижва още по-напред. Водачи са местни хора (един от тях Мицо Чорбаджи от с. Кресна предвожда въстаниците от Сърбиново до сборния им пункт пред Кресна) [135] и преди всичко Стоян войвода, който “познаваше на пръсти местността” [136]. Едва тук, пред самото нападение, било раздадено оръжие на новопристигналите - пушки и патрони, и всички се приготвили за бой.
Сражението почнало в момента, когато някои от въстаниците достигнали съвсем близо до предните турски постове. “На около 50-60 крачки - описва битката Ив. Попгеоргиев - внезапно се извика два пъти: “Кимсънъс, кимсънъс?” и се изгърмява срещу нас три пушки; веднага се спряхме на мястото. Стоян, без да губи време, заповяда всички да налягат на земята и лазешком да се разреждат. От шанцовете, гдето турците чакали и биле готови, тутакси подир гръмването на караула изгърмя в залп, но никого не закачи. Огънят се отвори и от двете страни. . .” [137]
Когато битката започва, въстаническият отряд получава първите подкрепления от местното население. “Тук, от как се зазори дойдоха на помощ (на въстаниците - б. м.) от селата кресненски” - свидетелствува Т. А. Страхинов. Това били няколкостотин души главно от Кресна, Влахи, Ошава и др. [138]
По време на започналата се ожесточена стрелба Стоян с още четири души добри стрелци “нишанджии” се насочва към хана с цел да изведе оттам конете и да пресече пътя за доставяне храна на неприятеля, разположен по позицията. Караулите в хана осуетяват този опит. Нападателите не успяват и да изкъртят дувара и да се вмъкнат вътре в хана. Тогава, пак по нареждане на войводата, едно отделение заема позиция зад хановете със задача “да вардят, когато някой ще иска да влезе за хляб, да гърмят върху него” [139]. В това време цялата турска позиция била обхваната от въстаническия обръч. До сутринта боят продължил. Въстаниците успели да обградят неприятеля, да прекъснат снабдяването му с храна и да подсигурят капитулацията му.
Сутринта битката продължила. Турските войници били притиснати в окопите и всеки опит да се надигнат или пък снабдят с хляб бил осуетяван от въстаническия огън. Въстаниците по нареждане на Стоян войвода последователно, на групи се хранели “и бодри добивали ежеминутно кураж”. Едновременно с отрязването на пътя за доставка на хляб Стоян войвода заедно с някой си Янко, тръбач, заемат позиция и по този начин турците “даже и с капка вода не можеха да си разквасят устата от чешмичката, която беше току до шанца; немислимо беше да си подадат главата, понеже Стоян беше пресметнал и разпоредил най-първите нишанджии накръст, така щото кога попадне куршум в турския шанц да може да покосява по няколко души. . .” [140]Въстаническият обръч бил затегнат на 50 крачки от турските позиции. Тогава чрез тръбен сигнал и парламентьори (ханджиите от хановете) въстаническото ръководство предложило на няколко пъти на турците да се предадат. Накрая турският офицер (юзбашия) приел, но “като видя, че отпреде му се изпречиха хора с фльоки, помисли си, че има работа с харамии, които може би, след като се предадат, ще ги изколят” [141], се стъписал. Последвала молба на турските офицери за примирие. Въстаниците им дали срок да обмислят положението си и да се предадат. Въстаническото ръководство взело допълнителни мерки, за да предотврати евентуално бягство на противника, като турците се възползуват от даденото им време за обмисляне и след това - от нощната тъмнина.
В края на деня турската войскова част се предала - 119 души войници и 2-ма офицери. [142]
Актът на капитулацията останал незабравим за присъствуващите въстаници - низшите чинове събрали на снопове пушките и снаряжението си, а офицерите посрещнали въстаническите ръководители в отделна стаичка на хановете. Между войводите се намирал и Адам Калмиков, пристигнал преди края на битката на мястото на полесражението. Неговото присъствие в униформа на руски казашки офицер ускорило решението на турските офицери да сложат оръжие. Желанието на пленените турци, опасявайки се от наказание от собственото си правителство, било да бъдат изпратени не в Турция, а в Княжеството.
Освен пленените бойци и офицери в ръцете на въстаниците паднали над 100 пушки, 13 товара патрони, 13 коня. [143] В няколкочасовата битка при Кресна най-много се отличил с опитността, храбростта и тактическото си умение Стоян войвода. Макар че двама от свидетелите - Ив. Попгеоргиев и Т. Страхинов, които са ни оставили бележките си за тази битка - са твърде пристрастни, но те и всички други документи и спомени говорят, че той е бил душата на пъстрата по състав, опитност и произход въстаническа сила.
В случая за сравнение може да се вземе и цифрата от подписите под молбата на пленените, съхранявана понастоящем в ЦГВИА, Москва, ф. 430, д. № 90, л. 82-88. Там са посочени 115 души войници и 4-ма офицери, или общо 119 души, но по всяка вероятност двама от ранените през това време са били умрели.
Пленените редовни турски войници и офицери създали големи трудности на въстаническото ръководство, пък и на Джумайския и Софийския комитет.
Въстаническото ръководство предоставило въпроса за съдбата на пленниците на Джумайския комитет, а той от своя страна на Софийския. На 8 октомври Мелетий отговорил за необходимостта да се вземе разписка, че се освобождават пленниците, като желаещите останат в Княжество България. След това с разрешение на джумайския окръжен управител да се намери място за тяхното настаняване в Княжеството. Сам Мелетий изготвил проекта на тази разписка-заявление и я изпратил до Джумайския комитет с изричното напомняне “подписите на заробените турци да ги земе главатарът на въстаниците, а не вашият комитет”. Мелетий искал с това да покаже, че въстаниците са самостоятелна организация, че нямат връзка с комитетите в България.
При търсенето на изход за съдбата на пленниците Мелетий уведомил и руските власти и лично Дондуков-Корсаков.
Пленниците били пазени постоянно и на различни места, като за тях въстаническото ръководство имало не само грижи и главоболия, но и харчило доста средства за изхранването им (Освобождение Болгарии от турецкого ига. Т. 3, д. № 164, 166, с. 267, 268-269; Г. Кацаров и Ив. Кепов. Цит. съч., д. № 19, 20, 29, 30, 49, 53, 99, 120, 121 и др.).
Той не само подготвил майсторски нападението, но и показвал пример на безстрашие и с това окуражавал въстаниците, между които е имало хора, помирисващи за пръв път барутния дим. “През време на боя - пише Ив. Попгеоргиев - Стоян дава разпореждания, лети из куршумите, разрежда момчетата и не се спира никак, възседнал на коня, хич не иска да знае от хвърчащите около му куршуми. . ., насърчава момчетата да не се боят.” [144]
В боя се проявили и останалите войводи, и старият опълченец дядо Георги Гаджала. [145]
В навечерието на първата битка се проявило разногласие между Адам Калмиков и войводата Стоян по тактическите въпроси - главно за начина, по който трябва да се нападнат кресненските ханове. Още тук с оглед на изменилата се обстановка мнението на опитния Стоян войвода взело преднина и се оказало по-правилно. Самият Калмиков, а и Димитър Попгеоргиев, който също се намирал на полесражението в Кресна, оставили на Стоян войвода прякото ръководство, а те се заели с организирането на въстаниците, особено на тия от селата, с по-общите въпроси на организацията на сражението и на начеващото въстание. [146]
Едновременно с боя в Кресненската клисура в самото село Кресна станал един езипод, който, макар и да бил маловажен в общия ход на въстанието, имал голямо морално въздействие върху селяните от Кресна и околните села. Случаят бил следният: в Кресна пристигнали и се установили в една селска къща 7 души турски спахии, неподозирайки опасноста, която ги грози. Битката при хановете окуражила селяните и те обсадили полупияните турци. Сражението пламнало. Трима от обсадените успели да се измъкнат, а другите продължавали да се съпротивяват. Известен за случая, Стоян войвода изпратил в помощ на селяните една група въстаници под предводителството на Анастас Джостов, в която влизал и Т. Страхинов. [147] След като турците пак отказали да се предадат, сам “сайбията” на къщата - Ангел Кресналията, я запалил. Двама от обградените били убити, като се опитвали да се измъкнат от пламъците, а други двама били пленени. Калмиков, който се намирал по същото време в селото, наредил пленените да се откарат в Джумая.
По пътя обаче, както и в много други случаи на въстания и борби, историята се повторила - двамата въоръжени придружвачи - селяни, ги подкарали, но не ги закарали до града, а ги обезглавили [148] и с това създали основания по-късно за протести и дипломатически анкети.
Имало обаче и случаи, когато към пленените турски офицери и войници въстаническото ръководство постъпвало много хуманно - не само животът на всички бил запазван, но оставяли и всичките им пари, давали им храна, а на командира на частта, пленена при Кресна, и помощника му оръжието било върнато. [149] Този акт направил голямо впечатление не само на пленените, но получил по-късно одобрение и широко разпространение в европейската преса.
Веднага след приключване на сражението въстаническото ръководство уведомило Джумайския комитет, както и останалите благотворителни комитети за големия успех. В писмо от 6 октомври 1878 г. Д. Попгеоргиев съобщава: “Високо Почитаемый госопода! Македонските Востаныци следваме делото си. Вчера държахме битка 18 часа с два булюка регулярна турска войска. Битката ся свърши с пожертвование от над един убыен и трима ранени, а от турците 9 убыени, единаесе ранени и прочийте в плен 119 солдата и двама офицери с припасите и военните им потреби. Двама от войводите продължават битката в повътрешните села Мелнички.” [150]
Известията за победата при Кресна намират широко отражение както в българската преса, така и в Европа. На 17 октомври в. “Марица”, излизащ в Пловдив, пише: “Достоверни пътници, които пристигнаха вчера тука, разказват за една важна победа, нанесена на турските войски от българските въстаници в Мелничко. Битката се продължава почти цяла нощ и утринта, при изгряването на слънцето, турците бидоха принудени да се предадат на българските въстаници.” [151]
Няколко дни след битката А. Филипов пише от Дупница до Д. Попгеоргиев, като му съобщава, че “Фар дьо Босфор”, “Вакът” и гръцкият “Неологос” съобщили за битката, но предавали неверни сведения, включително и това, че въстаниците броели 7000-8000 души. “Бившият солунски руски консул н. в. пр. г-н Юсубович (Т. П. Юзефович - б. м.) - продължава по-нататък А. Филипов - ме уведоми, че в голямо учудване паднали всички европейски агенти в Цариград как тъй въстаниците да могат да уловят роби. Като не е възможно всичко подробно да ви явя, за какво е мнението на цяла Европа, затова желая по-скоро да се видим и устно да се разговорим за всичко.”
No comments:
Post a Comment