3. ЕДИНСТВЕНИОТ МАКЕДОНСКИ РЕВОЛУЦИОНЕРЕН ФРОНТ И КПЈ
Подписването на Майския манифест през 1924 г. е сериозен успех по пътя на изграждането на единния македонски революционен фронт. Прекратява се, макар и за кратко време, самоизтреблението между македонските дейци от различните течения и се приема обща платформа за разрешаване на македонския въпрос.
По-нататъшния развой на събитията кара реакционното ръководство на ВМРО да се откаже от Манифеста. Но с това не се слага край на усилията за създаване на единен македонски революционен фронт. Директивите на Коминтерна, на Балканската комунистическа федерация и на балканските комунистически партии са насочени към изолиране на ръководството на ВМРО и спечелване на членската маса.
С подписването на Манифеста се слага успешно начало за. изграждане на единна македонска организация. Централният комитет на БКП предприема подготвителни мерки за създаване на такава организация в Пиринския край и във вътрешността на България. По настояване на Балканския революционен център във Виена, който се ръководи от Г. Димитров, Тодор Паница заминава за Солун и Атина с инструкции за разгръщане на подобна дейност от гръцките комунисти в Егейска Македония. Във Вардарска Македония подготвителният период за създаване на обединена македонска организация е свързан с името на един от старите дейци на ВМРО, привърженикът на серчани, Ризо Ризов от гр. Велес.
Балканският революционен център по това време започва да издава в. „La federation Balkanique”, около който се групират привържениците на единния балкански революционен фронт, а също така и поборниците за нова македонска организация.
Поради слабостта на ЮКП и ГКП и фракционните борби в тях тежестта по изграждане на новата македонска организация пада изключително върху БКП, която движи не само въпросите около яейното създаване в България, но и по цялостното й комплектуване с ръководни кадри.
Началният тласък за изграждане на нова македонска революционна организация във Вардарска Македония се дава през лятото на 1924 г. след срещата на завръщащия се от Солун Т. Паница с Р. Ризов [237]. Съгласно инструкциите, получени чрез Т. Паница, Р. Ризов иска помощта и съдействието на комунистическата организация във Велес. Велешките комунисти начело с П. Брашнаров прегръщат идеята за обединена македонска организация и създават Временен инициативен комитет [*] за нейното изграждане. Няколко дни след това Инициативният комитет се свързва с българските емигранти в Ниш и чрез тях получава в. „Балканска федерация”, в който е публикуван Майският манифест. По същия канал се получават и указания във връзка с конкретната дейност по създаването на общата македонска организация. До края на 1924 г. Инициативният комитет установява контакти с Щип, Прилеп, Скопие и други градове във Вардарска Македония и извършва значителна пропаганда и подготвителна работа.
Още в началната си дейност Инициативният комитет се сблъсква с несъгласието на ЮКП за изграждането на организация, която да обединява македонските революционни сили. Сектантското отношение на ЮКП по македонския въпрос поражда сериозни противоречия между македонските революционери и югославските комунисти. От друга страна, Инициативният комитет проявява известна прибързаност в действията. Вместо да започне с целенасочена пропаганда, той незабавно се ориентира към създаване на нова македонска организация, която да е тъждествена на „националболшевишка партия”. Областният секретариат на ЮКП в Скопие се обръща към Г. Димитров като секретар на БКФ и ръководител на Балканския революционен център за по-точни инструкции. В отговора си Димитров пише, че БКФ не е давала директива на Р. Ризов й Панко Браишаров да образуват нова македонска организация и „националболшевишка партия в Македония” [238]. В същия дух е и писмото на Г. Димитров до ЦК на ЮКП. Той обяснява, че Ризов и Брашнаров „погрешно са разбрали” това, което им е казано.
На тях е поръчано да водят пропаганда сред македонското население в духа на Манифеста от 6 май и да се свържат с П. Чаулев, а „не да създават нова македонска организация или националболшевишка партия в Македония” [239]. Това е напълно понятно, като се вземе предвид, че до края на 1924 г. и началото на 1925 г. все още не е уточнен планът за изграждане на новата македонска организация: част от комунистите в България предлагат да се започне с непризнаване на ВМРО, но доколкото тя съществува, в нея да се изградят комунистически фракции; Централният комитет на БКП пък предвижда новата организация да започне да действува като част от ВМРО [240]. Планът на ЦК на БКП съдържа следните моменти: 1) най-напред да се формира нов ЦК; 2) в. „Балканска федерация” да стане негов орган; 3) обединената организация да има отделно ръководство от това на БКП и другите комунистически партии [241].
Противно на това някои дейци на Коминтерна, които отблизо следят обстановката на Балканите, настояват ВМРО да бъде ликвидирана напълно и изграждането на новата македонска организация да започне съвсем отначало [242].
От това следва, че част от недоразуменията във Вардарска Македония могат да се оправдаят с „обективни причини”, с неяснотата и непрециозността на директивите на БКФ и КИ в началните месеци от изграждането на новата македонска организация. Но другите недоразумения, проявили се и засилили се впоследствие, когато въпросът за начина на създаване на обединена македонска организация е изяснен, се крият в слабостите на тогавашното ръководство на ЮКП.
При проучването на подробностите прави впечатление, че въпросът за отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП на територията на Вардарска Македония занимава живо ЦК на ЮКП и Областния секретариат в Скопие. Забелязващият се паралелизъм в действията на двете организации при подчертаната слабост на комунистическото движение в Югославия и специално във Вардарска Македония плаши ЦК на ЮКП, защото новата македонска организация ще стане притегателен център за населението. По тази причина мнозина от тях се отнасят не само резервирано, но даже и враждебно към опитите за изграждане на такава организация.
Но въпреки всичко в началото на 1925 г. Областният секретариат на ЮКП в Скопие изпраща във Велес Т. Шоптраянов, за да разговаря с местния комитет на комунистическата партия по въпроса за създаването на Вътрешна македонска революционна организация (обединена). На проведеното съвещание присъствува и безпартийният Р. Ризов. Т. Шоптраянов съобщава становището на Областния комитет, според което ЮКП може да подпомага националнореволюционната организация, доколкото тя съществува, но не и да я създава, защото ако ръководните органи на партията станат същевременно и ръководни органи на ВМРО (об.), партията ще изгуби своята ръководна роля над работническата класа и ще работи едностранчиво само по националния въпрос [243]. С други думи, ако комунистите се ангажират със създаването на ВМРО (об.), щяла да пострада класовата дейност на ЮКП. На въпроса на П. Брашнаров: „Ако не се подчиним на това становище, какво ще стане?”, Шоптраянов категорично и ясно отговаря: „Партията ще ви изключи” [244]. След дълги дебати съвещанието решава да се поискат отново инструкции от БКФ и от ЦК на ЮКП, а докато те пристигнат, да се замрази работата по създаването на обединена македонска организация в пределите на Вардарска Македония.
В началото на март 1925 г., след излизането от затвора на арестуваните през есента на 1924 г. областен секретар на ЮКП за Македония Стефан Попиванов и на секретаря на партийния комитет в Скопие Антоние Грубишич, се свиква конференция, посветена на спорния въпрос — трябва ли комунистическата партия да пристъпи към създаване на организации на ВМРО (об.) във Вардарска Македония?
На конференцията П. Брашнаров, Тодор Зографски и Димче Зографски се обявяват за участие на ЮКП в изграждането на обединената ВМРО, без оглед на това, дали местните комитети на партията ще приемат ръководенето на македонската организация или само отделни комунисти ще правят това. А. Грубишич се изказва против изграждането на ВМРО (об.) от комунистическата партия и препоръчва комунистите по места да влизат в съществуващите автономистки организации и да работят за тяхното откъсване от Александър Протогеров и Иван Михайлов. Секретарят на Областния комитет взема компромисно становище — комунистите са длъжни да участвуват в изграждането на ВМРО (об.), тъй като във Вардарска Македония няма друга сила, която да я създаде, но с това да се ангажират само отделни членове на партията, а не изцяло областната организация [245].
На конференцията не се постига единство, поради което отново се решава да се иска мнението на ЦК на ЮКП и да се изчака отговорът на БКФ от Виена.
Скоро след приключване на конференцията отговорите на двете ръководни инстанции пристигат, но си противоречат един на друг. Балканската комунистическа федерация препоръчва на комунистическите партии на Югославия, България и Гърция да подпомагат създаването на ВМРО (об.). И не само това. В своите организационни територии те трябва да работят за създаването на местни организации, в които да членуват и ръководни комунисти.
Друга позиция заема ЦК на ЮКП в писмото си до Областния секретариат в Скопие. „За движението за създаване на национална] б[ългарска] [*] организация в Македония — се казва в него — получихме устно известие, както и вашето писмо”. Следват решенията на ЦК, от които се вижда погрешната позиция на ЮКП по отношение на ВМРО (об.) „ЦК на партията — четем в писмото — остава и занапред на своите решения, които се базират на директивите на БКФ, че партията не може да създава в Македония никаква нац[ионална] партия.” Своята „ясно изработена политика по македонския въпрос” ЮКП трябва да провежда с помощта на собствените си организации и чрез своите фракции в съществуващите революционни македонски автономистки и федералистични организации. Партията е длъжна да подпомага „националистичните македонски организации, които се борят за единна и независима македонска държава”. Това подпомагане да е такова, че „във всички национал]револ[юционни] организации тя да има морална, политическа, водеща роля”.
По-нататък се констатира, че „някои членове на партията сега работят противно на това; те са взели инициатива за създаване на нац[ионална] б[ългарска] федер[ална] организация”, провели са и конференция, която е избрала комитет за ръководене движението по създаване на тази организация и пр. „Постъпвайки така — заявява в писмото си ЦК на ЮКП, — тези членове на партията работят против нейната политика и тактика. Те създават федерал[на] организация и в това създаване представляват главната сила, с което всъщност работят за ликвидирането на партията”, защото „с това искат да кажат, че партията не е в състояние успешно да работи за освобождението на Македония и да спечели масите за своята политика” [247]. Комунистите от Македония, ангажирали се със създаването на ВМРО (об.), са обвинени в дребнобуржоазни предразсъдъци, в бягство от „широката програма”, в приемане на „тясна програма” и др.
Централният комитет на ЮКП призовава комунистите да се обявят енергично „против тези заблуди”, защото „програмата, политиката и тактиката на партията” не са пречка за една добра и интензивна работа в Македония и когато става дума за нейното освобождение, ЦК смята, че „добре комунистически възпитаните и организирани работници в Македония трябва да бъдат основа за дейността на партията”, и за „решаване на нац[ионалния] проблем (респективно) свободна и независима Македония”. Трябва да се работи така, отбелязва ЦК, че партията да застане начело на масите.
Освен това ЦК на ЮКП „призовава всички членове на партията, които са се ангажирали в каквато и да е форма със създаването на федерал[ната] орг[анизация], да напуснат всяка понататъшна дейност в тази насока и да останат верни на партията”. В противен случай те „веднага ще бъдат изключени” от нея [248]. В това отношение са похвалени комунистите от Скопската, Кумановската и Прилепската организация, които не са взели участие в подготовката за изграждането на нова македонска организация.
Писмото на ЦК на ЮКП от 8 март 1925 г. е показателно и в друго отношение. В него ясно се виждат сектантските грешки на ЮКП не само по македонския, но и по националния въпрос изобщо. Централният комитет препоръчва и дори призовава комунистите „чрез национа[лно]-революц[ионните] организации да провеждат комунистическа политика”. От това добре личи напълно погрешната тактика на ЦК на ЮКП по въпроеа за единния фронт. Той се стреми да наложи комунистическа политика и идеология на националнореволюционните организации, за което няма условия. Подобна грешка ще допусне малко по-късно и БКФ, и комунистическото ядро в ръководството на ВМРО (об.), с искането националнореволюционните групи на обединената ВМРО да се подчинят изцяло на комунистическите групи.
Междувременно надделява планът за изграждане на ЦК, а след това на областни и на други поделения на новата организация. За целта през октомври 1925 г. се свиква учредителна конференция във Виена, на която представител на Вардарска Македония е Р. Ризов.
Новата организация приема името ВМРО (обединена). Тя включва левицата ет ВМРО, част от федералистите, представители на Илинденската организация, бивши серчани и други прогресивни дейци. Целта на ВМРО (об.) е „извоюването на свободна и независима Македония в рамките на нейните географски и икономически граници и обособяването й в самостоятелна политическа единица, влизаща като равноправен член на бъдещата Балканска федерация” [249]. Според устава свободна и независима Македония се „изгражда върху базата на пълното национално, политическо, гражданско и културно равноправие на всички населяващи я народности”.
За осъществяването на тази цел ВМРО (об.) си поставя като главна задача „изграждането на масова революционна организация, която да обхване народните маси в трите части на Македония, разделена между Сърбия, Гърция и България, а така също и цялата македонска емиграция, намираща се вън от пределите на Македония, като ги организира, възпитава и подготвя за едно масово народно въстание” [250]. Наред с това тя поема задължението да влезе в тесни връзки с всички националреволюционни и социалреволюционни организации и партии на Балканите, които поддържат принципа за самоопределение на народите и са готови да съдействуват за създаването от Македония на независима политическа единица.
По своя характер организацията е революционна. Тя действува конспиративно, но „не изключва и легалната борба”; приема въоръженото въстание, но изоставя четничеството като форма на нелегална дейност, която е отживяла времето си. В учредителните документи се казва, че ВМРО (об.) ратува за „масово народно въстание”.
Според приетия устав „член на ВМРО (обединена) е всеки македонец, навършил 18 години, без разлика на народност, вяра и пол, който възприема нейните принципи и методи и се подчинява на нейните нареждания” [251]. Организацията е устроена на централистичен принцип върху основата на наложилите се вече териториални подразделения. Начело стои Централен комитет от 5 члена, който се избира на всеки две години от конгрес на организацията. Избират се и 4 допълнителни члена. В първоизбрания ЦК влизат Д. Влахов, П Брашнаров, Хр. Янков, Г. Занков, а по-късно и Д. Арнаудов [252], а за кандидат-членове на ЦК са избрани Вл. Поптомов, П. Шатев и Р. Ризов. „Седалището си ЦК определя сам според условията и момента на борбата.” Всяка от трите части на Македония съставлява организационна област с Областен комитет, който се състои от 3 члена, избрани от областните организации. Македонската емиграция в България, Сърбия и Гърция се формира в отделни организации и групи, подчинени на областния комитет на съответната част от Македония.
(изв. Wikipedia)
Подписването на Майския манифест през 1924 г. е сериозен успех по пътя на изграждането на единния македонски революционен фронт. Прекратява се, макар и за кратко време, самоизтреблението между македонските дейци от различните течения и се приема обща платформа за разрешаване на македонския въпрос.
По-нататъшния развой на събитията кара реакционното ръководство на ВМРО да се откаже от Манифеста. Но с това не се слага край на усилията за създаване на единен македонски революционен фронт. Директивите на Коминтерна, на Балканската комунистическа федерация и на балканските комунистически партии са насочени към изолиране на ръководството на ВМРО и спечелване на членската маса.
С подписването на Манифеста се слага успешно начало за. изграждане на единна македонска организация. Централният комитет на БКП предприема подготвителни мерки за създаване на такава организация в Пиринския край и във вътрешността на България. По настояване на Балканския революционен център във Виена, който се ръководи от Г. Димитров, Тодор Паница заминава за Солун и Атина с инструкции за разгръщане на подобна дейност от гръцките комунисти в Егейска Македония. Във Вардарска Македония подготвителният период за създаване на обединена македонска организация е свързан с името на един от старите дейци на ВМРО, привърженикът на серчани, Ризо Ризов от гр. Велес.
Балканският революционен център по това време започва да издава в. „La federation Balkanique”, около който се групират привържениците на единния балкански революционен фронт, а също така и поборниците за нова македонска организация.
Поради слабостта на ЮКП и ГКП и фракционните борби в тях тежестта по изграждане на новата македонска организация пада изключително върху БКП, която движи не само въпросите около яейното създаване в България, но и по цялостното й комплектуване с ръководни кадри.
Началният тласък за изграждане на нова македонска революционна организация във Вардарска Македония се дава през лятото на 1924 г. след срещата на завръщащия се от Солун Т. Паница с Р. Ризов [237]. Съгласно инструкциите, получени чрез Т. Паница, Р. Ризов иска помощта и съдействието на комунистическата организация във Велес. Велешките комунисти начело с П. Брашнаров прегръщат идеята за обединена македонска организация и създават Временен инициативен комитет [*] за нейното изграждане. Няколко дни след това Инициативният комитет се свързва с българските емигранти в Ниш и чрез тях получава в. „Балканска федерация”, в който е публикуван Майският манифест. По същия канал се получават и указания във връзка с конкретната дейност по създаването на общата македонска организация. До края на 1924 г. Инициативният комитет установява контакти с Щип, Прилеп, Скопие и други градове във Вардарска Македония и извършва значителна пропаганда и подготвителна работа.
Още в началната си дейност Инициативният комитет се сблъсква с несъгласието на ЮКП за изграждането на организация, която да обединява македонските революционни сили. Сектантското отношение на ЮКП по македонския въпрос поражда сериозни противоречия между македонските революционери и югославските комунисти. От друга страна, Инициативният комитет проявява известна прибързаност в действията. Вместо да започне с целенасочена пропаганда, той незабавно се ориентира към създаване на нова македонска организация, която да е тъждествена на „националболшевишка партия”. Областният секретариат на ЮКП в Скопие се обръща към Г. Димитров като секретар на БКФ и ръководител на Балканския революционен център за по-точни инструкции. В отговора си Димитров пише, че БКФ не е давала директива на Р. Ризов й Панко Браишаров да образуват нова македонска организация и „националболшевишка партия в Македония” [238]. В същия дух е и писмото на Г. Димитров до ЦК на ЮКП. Той обяснява, че Ризов и Брашнаров „погрешно са разбрали” това, което им е казано.
На тях е поръчано да водят пропаганда сред македонското население в духа на Манифеста от 6 май и да се свържат с П. Чаулев, а „не да създават нова македонска организация или националболшевишка партия в Македония” [239]. Това е напълно понятно, като се вземе предвид, че до края на 1924 г. и началото на 1925 г. все още не е уточнен планът за изграждане на новата македонска организация: част от комунистите в България предлагат да се започне с непризнаване на ВМРО, но доколкото тя съществува, в нея да се изградят комунистически фракции; Централният комитет на БКП пък предвижда новата организация да започне да действува като част от ВМРО [240]. Планът на ЦК на БКП съдържа следните моменти: 1) най-напред да се формира нов ЦК; 2) в. „Балканска федерация” да стане негов орган; 3) обединената организация да има отделно ръководство от това на БКП и другите комунистически партии [241].
Противно на това някои дейци на Коминтерна, които отблизо следят обстановката на Балканите, настояват ВМРО да бъде ликвидирана напълно и изграждането на новата македонска организация да започне съвсем отначало [242].
От това следва, че част от недоразуменията във Вардарска Македония могат да се оправдаят с „обективни причини”, с неяснотата и непрециозността на директивите на БКФ и КИ в началните месеци от изграждането на новата македонска организация. Но другите недоразумения, проявили се и засилили се впоследствие, когато въпросът за начина на създаване на обединена македонска организация е изяснен, се крият в слабостите на тогавашното ръководство на ЮКП.
При проучването на подробностите прави впечатление, че въпросът за отношенията между ВМРО (об.) и ЮКП на територията на Вардарска Македония занимава живо ЦК на ЮКП и Областния секретариат в Скопие. Забелязващият се паралелизъм в действията на двете организации при подчертаната слабост на комунистическото движение в Югославия и специално във Вардарска Македония плаши ЦК на ЮКП, защото новата македонска организация ще стане притегателен център за населението. По тази причина мнозина от тях се отнасят не само резервирано, но даже и враждебно към опитите за изграждане на такава организация.
Но въпреки всичко в началото на 1925 г. Областният секретариат на ЮКП в Скопие изпраща във Велес Т. Шоптраянов, за да разговаря с местния комитет на комунистическата партия по въпроса за създаването на Вътрешна македонска революционна организация (обединена). На проведеното съвещание присъствува и безпартийният Р. Ризов. Т. Шоптраянов съобщава становището на Областния комитет, според което ЮКП може да подпомага националнореволюционната организация, доколкото тя съществува, но не и да я създава, защото ако ръководните органи на партията станат същевременно и ръководни органи на ВМРО (об.), партията ще изгуби своята ръководна роля над работническата класа и ще работи едностранчиво само по националния въпрос [243]. С други думи, ако комунистите се ангажират със създаването на ВМРО (об.), щяла да пострада класовата дейност на ЮКП. На въпроса на П. Брашнаров: „Ако не се подчиним на това становище, какво ще стане?”, Шоптраянов категорично и ясно отговаря: „Партията ще ви изключи” [244]. След дълги дебати съвещанието решава да се поискат отново инструкции от БКФ и от ЦК на ЮКП, а докато те пристигнат, да се замрази работата по създаването на обединена македонска организация в пределите на Вардарска Македония.
В началото на март 1925 г., след излизането от затвора на арестуваните през есента на 1924 г. областен секретар на ЮКП за Македония Стефан Попиванов и на секретаря на партийния комитет в Скопие Антоние Грубишич, се свиква конференция, посветена на спорния въпрос — трябва ли комунистическата партия да пристъпи към създаване на организации на ВМРО (об.) във Вардарска Македония?
На конференцията П. Брашнаров, Тодор Зографски и Димче Зографски се обявяват за участие на ЮКП в изграждането на обединената ВМРО, без оглед на това, дали местните комитети на партията ще приемат ръководенето на македонската организация или само отделни комунисти ще правят това. А. Грубишич се изказва против изграждането на ВМРО (об.) от комунистическата партия и препоръчва комунистите по места да влизат в съществуващите автономистки организации и да работят за тяхното откъсване от Александър Протогеров и Иван Михайлов. Секретарят на Областния комитет взема компромисно становище — комунистите са длъжни да участвуват в изграждането на ВМРО (об.), тъй като във Вардарска Македония няма друга сила, която да я създаде, но с това да се ангажират само отделни членове на партията, а не изцяло областната организация [245].
На конференцията не се постига единство, поради което отново се решава да се иска мнението на ЦК на ЮКП и да се изчака отговорът на БКФ от Виена.
Скоро след приключване на конференцията отговорите на двете ръководни инстанции пристигат, но си противоречат един на друг. Балканската комунистическа федерация препоръчва на комунистическите партии на Югославия, България и Гърция да подпомагат създаването на ВМРО (об.). И не само това. В своите организационни територии те трябва да работят за създаването на местни организации, в които да членуват и ръководни комунисти.
Друга позиция заема ЦК на ЮКП в писмото си до Областния секретариат в Скопие. „За движението за създаване на национална] б[ългарска] [*] организация в Македония — се казва в него — получихме устно известие, както и вашето писмо”. Следват решенията на ЦК, от които се вижда погрешната позиция на ЮКП по отношение на ВМРО (об.) „ЦК на партията — четем в писмото — остава и занапред на своите решения, които се базират на директивите на БКФ, че партията не може да създава в Македония никаква нац[ионална] партия.” Своята „ясно изработена политика по македонския въпрос” ЮКП трябва да провежда с помощта на собствените си организации и чрез своите фракции в съществуващите революционни македонски автономистки и федералистични организации. Партията е длъжна да подпомага „националистичните македонски организации, които се борят за единна и независима македонска държава”. Това подпомагане да е такова, че „във всички национал]револ[юционни] организации тя да има морална, политическа, водеща роля”.
По-нататък се констатира, че „някои членове на партията сега работят противно на това; те са взели инициатива за създаване на нац[ионална] б[ългарска] федер[ална] организация”, провели са и конференция, която е избрала комитет за ръководене движението по създаване на тази организация и пр. „Постъпвайки така — заявява в писмото си ЦК на ЮКП, — тези членове на партията работят против нейната политика и тактика. Те създават федерал[на] организация и в това създаване представляват главната сила, с което всъщност работят за ликвидирането на партията”, защото „с това искат да кажат, че партията не е в състояние успешно да работи за освобождението на Македония и да спечели масите за своята политика” [247]. Комунистите от Македония, ангажирали се със създаването на ВМРО (об.), са обвинени в дребнобуржоазни предразсъдъци, в бягство от „широката програма”, в приемане на „тясна програма” и др.
Централният комитет на ЮКП призовава комунистите да се обявят енергично „против тези заблуди”, защото „програмата, политиката и тактиката на партията” не са пречка за една добра и интензивна работа в Македония и когато става дума за нейното освобождение, ЦК смята, че „добре комунистически възпитаните и организирани работници в Македония трябва да бъдат основа за дейността на партията”, и за „решаване на нац[ионалния] проблем (респективно) свободна и независима Македония”. Трябва да се работи така, отбелязва ЦК, че партията да застане начело на масите.
Освен това ЦК на ЮКП „призовава всички членове на партията, които са се ангажирали в каквато и да е форма със създаването на федерал[ната] орг[анизация], да напуснат всяка понататъшна дейност в тази насока и да останат верни на партията”. В противен случай те „веднага ще бъдат изключени” от нея [248]. В това отношение са похвалени комунистите от Скопската, Кумановската и Прилепската организация, които не са взели участие в подготовката за изграждането на нова македонска организация.
Писмото на ЦК на ЮКП от 8 март 1925 г. е показателно и в друго отношение. В него ясно се виждат сектантските грешки на ЮКП не само по македонския, но и по националния въпрос изобщо. Централният комитет препоръчва и дори призовава комунистите „чрез национа[лно]-революц[ионните] организации да провеждат комунистическа политика”. От това добре личи напълно погрешната тактика на ЦК на ЮКП по въпроеа за единния фронт. Той се стреми да наложи комунистическа политика и идеология на националнореволюционните организации, за което няма условия. Подобна грешка ще допусне малко по-късно и БКФ, и комунистическото ядро в ръководството на ВМРО (об.), с искането националнореволюционните групи на обединената ВМРО да се подчинят изцяло на комунистическите групи.
Междувременно надделява планът за изграждане на ЦК, а след това на областни и на други поделения на новата организация. За целта през октомври 1925 г. се свиква учредителна конференция във Виена, на която представител на Вардарска Македония е Р. Ризов.
Новата организация приема името ВМРО (обединена). Тя включва левицата ет ВМРО, част от федералистите, представители на Илинденската организация, бивши серчани и други прогресивни дейци. Целта на ВМРО (об.) е „извоюването на свободна и независима Македония в рамките на нейните географски и икономически граници и обособяването й в самостоятелна политическа единица, влизаща като равноправен член на бъдещата Балканска федерация” [249]. Според устава свободна и независима Македония се „изгражда върху базата на пълното национално, политическо, гражданско и културно равноправие на всички населяващи я народности”.
За осъществяването на тази цел ВМРО (об.) си поставя като главна задача „изграждането на масова революционна организация, която да обхване народните маси в трите части на Македония, разделена между Сърбия, Гърция и България, а така също и цялата македонска емиграция, намираща се вън от пределите на Македония, като ги организира, възпитава и подготвя за едно масово народно въстание” [250]. Наред с това тя поема задължението да влезе в тесни връзки с всички националреволюционни и социалреволюционни организации и партии на Балканите, които поддържат принципа за самоопределение на народите и са готови да съдействуват за създаването от Македония на независима политическа единица.
По своя характер организацията е революционна. Тя действува конспиративно, но „не изключва и легалната борба”; приема въоръженото въстание, но изоставя четничеството като форма на нелегална дейност, която е отживяла времето си. В учредителните документи се казва, че ВМРО (об.) ратува за „масово народно въстание”.
Според приетия устав „член на ВМРО (обединена) е всеки македонец, навършил 18 години, без разлика на народност, вяра и пол, който възприема нейните принципи и методи и се подчинява на нейните нареждания” [251]. Организацията е устроена на централистичен принцип върху основата на наложилите се вече териториални подразделения. Начело стои Централен комитет от 5 члена, който се избира на всеки две години от конгрес на организацията. Избират се и 4 допълнителни члена. В първоизбрания ЦК влизат Д. Влахов, П Брашнаров, Хр. Янков, Г. Занков, а по-късно и Д. Арнаудов [252], а за кандидат-членове на ЦК са избрани Вл. Поптомов, П. Шатев и Р. Ризов. „Седалището си ЦК определя сам според условията и момента на борбата.” Всяка от трите части на Македония съставлява организационна област с Областен комитет, който се състои от 3 члена, избрани от областните организации. Македонската емиграция в България, Сърбия и Гърция се формира в отделни организации и групи, подчинени на областния комитет на съответната част от Македония.
(изв. Wikipedia)
No comments:
Post a Comment