Friday, October 9, 2015

Димитар ТАЛЕВ: Воведните македонски народни песни во историскиот роман Илинден на бугарски јазик

ПЪРВА ЧАСТ
Първите

Зайде сонце зад високо горйе.
Со себе носит, милото мале, до три нишани, до три знакои — до три орли кърстати.
Първийот орел, стара мале мори, ми носит от юнака глава…
Народна песен
Завърнале до два снега, два снега в две планинье.
Юнак лежи с куршум удрен, в десна рака сабя държит, в лева рака коньа държит…
Народна песен
Са зима гора болна лежала, кога ми дойде Гюргевден, сама се гора облекла се во зелена долама, се во зелено кадифе.
Народна песен
Дотекол йе Вардар мътен и пороен, мътен и пороен, от брег на брег биет, от брег на брег биет, брегои уриват, брегои уриват, мостои преливат…
Народна песен

I

2

ВТОРА ЧАСТ
АПОСТОЛЪТ

Развивай, горо зелена, развивай шума зелена, направи сенки дебели.
Ето го Делчев кай иди сос петстотини дружина…
Народна песен
Не шетай нокюм по планината, де гиди, чауш де, де гиди, куче де, съга настана лоша година, де гиди, чауш де…
Що е каурин, се е комита…
Народна песен

I

3

ТРЕТА ЧАСТ
ДРУГАРКА НА ОРЛИТЕ

— Дейди, Стойне русокосо, ти ми седиш па два друма, на два друма, на два пата, дали виде кой помина?
— Дейди, ага, Осман паша, проминая комитите. Бради цосат до поясо, коси носат до рамена, пушки носат манлихери и за тебе прашувая…
Народна песен
— Леле, Яно, леле, мила керко, весден седиш на гергефо, Яно, и си везиш знаме македонско, надпис пишеш: „Смърт или слобода“.
Кому ке го подаруваш, Яно?
— Дар го давам, моя мила майко, дар за македонските комити, що ми шетат пустине планини…
Народна песен
— Защо ти, Орданице, не се омажи повторно, кога остана млада вдовица?
— Ех, побратиме… Един беше Ордан войвода, Орган войвода Пиперката…
(Из спомените на Алексо Стефанов Демирхисарски)

I

4

ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ИЛИНДЕН

Бучат ми силни ветрови, татони небе и земя зад Крушовската планина в нещастната Ракитница.
Зафучи тежко планина, заофка гора зелена:
— Де гиди, Велко войвода, стани ми, страшни юнаку, сбери си отбор юнаци, раята да си отзивни, оти се турско не търпи! …
Народна песен
— Ой ти, пиле, славей пиле, що ми пееш толку рано?
— Яз не пеям, туку жалам за горица, за слобода…
— Ой ти, пиле, славей пиле, я попей ми една песна речоита, жалоита, жалоита, плачоита, па прелетай преку Вардар, преку Вардар, край Велешко, да ги видиш моите бракя во кървои облеени, сос куршуми изшарени, сос ножои избодели…

Народна песен

No comments:

Post a Comment