Поклоничевски дела за Македонија
(Реч, произнесена на 2.VII.1941 г. во Охрид)
...
Драги мои съграждани!
Днес вече виждате с очите си явно свидетелство на дълбоката любов, която чувствува Софийският университет към св. Климентовия град. Целият Академически съвет, върховното управително тяло на Софийския университет, е тук при вас. Тук са майстори и първомайстори на българската наука, български учени с европейска, дори световна известност. Те са дошли да ви сърадват заради изгрялата свобода и да почувствуват със своите просветени души, че жив е св. Климент, както от векове вярват охридчани. Радост озарява техните мъдри лица, загдето са честити да стъпят по същите места, които са осветени от апостолските нозе на българския първоучител св. Климент Охридски. За пръв път е удостоен Охрид с такава висока чест, в която искам да видя залог, че нашият сега изнемощял град отново ще разцъфне и ще възстанови своето древно достойнство — да стане пак средище на българската наука, както е бил във времето на св. Климента. Посещението, което прави Академическият съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", е бележито събитие с общобългарско значение. То още повече ще свърже духовно новата българска Атина с древната, София с Охрид, Третото българско царство със Самуиловото. Това светло събитие винаги ще сочи на българската академическа младеж, че трябва да пие и да се освещава от първоизвора на българската наука — мъдростта на св. Климента Охридски.
Родени под благославящата десница на св. Климента, откърмени и израснали под чудодейния чар на разкази за тайнствени явявания и действия на великия български светец, охридчани със своите чисти сърца вярват в небесната мощ на св. Климента и със страхопочитание произнасят неговото име. Обаче може би някои от вас, мои съграждани, се запитвате и сте в недоумение: защо и Софийският университет — тая лаборатория на чистата наука — толкова много почита нашия светец, дори е станал негов доблестен знаменосец?
Много пъти е говорено и писано от наши и чужди учени за св. Климента. В самия град Охрид, ако и да е бил задушаван от тъмнината на робството, винаги е имало ученолюбиви мъже, които разпространявали между народа знания за ангела-пазителя на Охрид и цяла България, черпени грижливо из стари жития и служби. При все това личността на св. Климента е толкова възвишена, неговата дейност е толкова обширна и плодотворна, че все пак остава нещо недоуяснено и недоизказано. И небето виждаме пред нас. Струва ни се, че го познаваме добре, но колко тайни крие то в себе си? На българското небе повече от хиляда години свети звезда с необикновена яркост и величина: сияе пътеводна звезда, от която са се излъчили множество други звезди. Такова велико светило винаги ще буди удивление и любознателност със своята лъчезарна тайнственост. Независимо от това, не е излишно понякога да се припомнят дори многоизвестни исторически истини, за да бъдат втълпени в нашите души и да станат нравствени принципи на нашата обществена дейност.
Науката до днес разполага с твърде малко сведения за живота и дейността на св. Климента. В Охрид се носят различни предания за него и неговия другар св. Наум. В тези народни предания са отразени: 1) голямото обаяние, което са имали двамата охридски светители между народа, и 2) непоклатимата вяра на охридското население в тяхната светост и чудодейна закрила. По-достоверни сведения ни дават житията на св. Климента и св. Наума, написани от техни ученици и от охридски архиепископи. Също черпим сведения и от св. Климентовите съчинения. Откъде точно бил родом българският праотец св. Климент, не е известно, но той бил несъмнено славянин и в науката преобладава мнението, че той бил българин. За св. Климента България, както казва неговият житиеписец Теофилакт Охридски (поч. към 1108 г.), била многолюбима, въжделена земя. Същият житиеписец го нарича пръв епископ, който служел и проповядвал на български език (...). Друг житиеписец, охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216—към 1234 г.), явно го нарича българин.
Св. Климент ще да се е родил някъде близу до родния град на св. Кирила и Методия, Солун. Това се допуска по следните съображения: той от млада и нежна възраст е придружавал св. Методия и видял всичките негови дела. Климент е владеел в съвършенство Кирило-Методиевия език, сир. солунското, или южномакедонското старобългарско наречие.
Не се знае къде се е учил Климент, но е известно, че той бил високообразован мъж. Теофилакт Охридски го нарича най-учен мъж (...). Още когато св. Солунски братя във Византия са започнали да превеждат свещените книги, той ще да им бил усърден помощник. Поради това те са го взели със себе си, когато в 863 г. заминали за Велико моравия (днешно Словашко), за да насаждат славянска просвета. Там Климент е останал до смъртта на своя учител св. Методий (поч. 6. IV. 885 г.), като помагал в неговото апостолско дело, сир. в неговата християнска просветна дейност (обучавал деца, проповядвал на народа и превеждал църковни книги). Във Великоморавия Климент изпъкнал със своите големи дарби. Той и Горазд били водачи на Кирило-Методиевите ученици и първи борци срещу латинското духовенство, което се стремяло да унищожи славянската образованост. Изтърпели тежки окови в моравски затвори за вяра и род и изгонени из Великоморавия, Климент и другарите му Наум и Ангеларий се отправили за България, за която силно копнеели. В България те намерили богата почва за самостойна творческа работа. Княз Борис ги приел с отворени обятия, като изпратени от Провидението спасители на България. Борис отдавна е копнеел за такива просветители. Със съдействието на близките си съветници, болярите Ехач и Чеслав, Борис изработил план за всенародна просвета. Българският владетел скоро, още през 866 г., изпратил Климента за учител-проповедник в далечната обширна западно-българска област, наричана Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Средища на Климентовата християнскопросветна дейност са били градовете Главеница (днес не съществува, близу до гр. Авлона), Девол (също не съществува днес, близу до гр. Корча) и нашият град — Охрид. В Кутмичевица е действувал седем години от 886 г. до 893 г., когато, по заповед на новия български господар Симеон, той бил поставен за епископ на Дебричко — Величката епархия, която според по-нови изследвания е обхващала днешно Кичевско (долината на р. Велика), и съседната охридска покрайнина Дебърца, а може би и Дебър. Изобщо Климентовата епархия не се намирала много далече от Охрид, понеже, след като станал епископ, той често е посещавал своя манастир ,,Св. Пантелеймон" в Охрид, тук починал и бил погребан. Поради това по-късно св. Климент станал известен повече като охридски „архиепископ" и изобщо като охридски светия. Наместо Климента в 893 г. княз Симеон изпратил в Кутмичевица неговия сподвижник пресвитера Наума, който също така е работил седем години, до деветстотната (900) година, и след като си построил манастир на лазурния южен бряг на Охридското езеро със средства на Бориса и Симеона, се отдалечил там за постническо подвижничество.
Изнемощял от дълголетен тежък труд и от старост и предчувствувайки края на своя живот, Климент усилено молил княз Симеона да го освободи от епископството, за да се предаде на молитвено уединение в своя любим манастир в Охрид, но молбата му не била удовлетворена и Климент е останал на архиерейската си катедра до смъртта си на 27 юлий 916 година.
В такава животописна скица се очертава личността и делото на св. Климента Охридски. Посочените факти трябва да се вземат във връзка с предишни и послешни събития, за да се разбере тяхното значение, именно че те са основни линии в историческото развитие на българския народ от времето на княз Бориса до днес, сир. за повече от хиляда години време.
...
(Реч, произнесена на 2.VII.1941 г. во Охрид)
...
Драги мои съграждани!
Днес вече виждате с очите си явно свидетелство на дълбоката любов, която чувствува Софийският университет към св. Климентовия град. Целият Академически съвет, върховното управително тяло на Софийския университет, е тук при вас. Тук са майстори и първомайстори на българската наука, български учени с европейска, дори световна известност. Те са дошли да ви сърадват заради изгрялата свобода и да почувствуват със своите просветени души, че жив е св. Климент, както от векове вярват охридчани. Радост озарява техните мъдри лица, загдето са честити да стъпят по същите места, които са осветени от апостолските нозе на българския първоучител св. Климент Охридски. За пръв път е удостоен Охрид с такава висока чест, в която искам да видя залог, че нашият сега изнемощял град отново ще разцъфне и ще възстанови своето древно достойнство — да стане пак средище на българската наука, както е бил във времето на св. Климента. Посещението, което прави Академическият съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски", е бележито събитие с общобългарско значение. То още повече ще свърже духовно новата българска Атина с древната, София с Охрид, Третото българско царство със Самуиловото. Това светло събитие винаги ще сочи на българската академическа младеж, че трябва да пие и да се освещава от първоизвора на българската наука — мъдростта на св. Климента Охридски.
Родени под благославящата десница на св. Климента, откърмени и израснали под чудодейния чар на разкази за тайнствени явявания и действия на великия български светец, охридчани със своите чисти сърца вярват в небесната мощ на св. Климента и със страхопочитание произнасят неговото име. Обаче може би някои от вас, мои съграждани, се запитвате и сте в недоумение: защо и Софийският университет — тая лаборатория на чистата наука — толкова много почита нашия светец, дори е станал негов доблестен знаменосец?
Много пъти е говорено и писано от наши и чужди учени за св. Климента. В самия град Охрид, ако и да е бил задушаван от тъмнината на робството, винаги е имало ученолюбиви мъже, които разпространявали между народа знания за ангела-пазителя на Охрид и цяла България, черпени грижливо из стари жития и служби. При все това личността на св. Климента е толкова възвишена, неговата дейност е толкова обширна и плодотворна, че все пак остава нещо недоуяснено и недоизказано. И небето виждаме пред нас. Струва ни се, че го познаваме добре, но колко тайни крие то в себе си? На българското небе повече от хиляда години свети звезда с необикновена яркост и величина: сияе пътеводна звезда, от която са се излъчили множество други звезди. Такова велико светило винаги ще буди удивление и любознателност със своята лъчезарна тайнственост. Независимо от това, не е излишно понякога да се припомнят дори многоизвестни исторически истини, за да бъдат втълпени в нашите души и да станат нравствени принципи на нашата обществена дейност.
Науката до днес разполага с твърде малко сведения за живота и дейността на св. Климента. В Охрид се носят различни предания за него и неговия другар св. Наум. В тези народни предания са отразени: 1) голямото обаяние, което са имали двамата охридски светители между народа, и 2) непоклатимата вяра на охридското население в тяхната светост и чудодейна закрила. По-достоверни сведения ни дават житията на св. Климента и св. Наума, написани от техни ученици и от охридски архиепископи. Също черпим сведения и от св. Климентовите съчинения. Откъде точно бил родом българският праотец св. Климент, не е известно, но той бил несъмнено славянин и в науката преобладава мнението, че той бил българин. За св. Климента България, както казва неговият житиеписец Теофилакт Охридски (поч. към 1108 г.), била многолюбима, въжделена земя. Същият житиеписец го нарича пръв епископ, който служел и проповядвал на български език (...). Друг житиеписец, охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216—към 1234 г.), явно го нарича българин.
Св. Климент ще да се е родил някъде близу до родния град на св. Кирила и Методия, Солун. Това се допуска по следните съображения: той от млада и нежна възраст е придружавал св. Методия и видял всичките негови дела. Климент е владеел в съвършенство Кирило-Методиевия език, сир. солунското, или южномакедонското старобългарско наречие.
Не се знае къде се е учил Климент, но е известно, че той бил високообразован мъж. Теофилакт Охридски го нарича най-учен мъж (...). Още когато св. Солунски братя във Византия са започнали да превеждат свещените книги, той ще да им бил усърден помощник. Поради това те са го взели със себе си, когато в 863 г. заминали за Велико моравия (днешно Словашко), за да насаждат славянска просвета. Там Климент е останал до смъртта на своя учител св. Методий (поч. 6. IV. 885 г.), като помагал в неговото апостолско дело, сир. в неговата християнска просветна дейност (обучавал деца, проповядвал на народа и превеждал църковни книги). Във Великоморавия Климент изпъкнал със своите големи дарби. Той и Горазд били водачи на Кирило-Методиевите ученици и първи борци срещу латинското духовенство, което се стремяло да унищожи славянската образованост. Изтърпели тежки окови в моравски затвори за вяра и род и изгонени из Великоморавия, Климент и другарите му Наум и Ангеларий се отправили за България, за която силно копнеели. В България те намерили богата почва за самостойна творческа работа. Княз Борис ги приел с отворени обятия, като изпратени от Провидението спасители на България. Борис отдавна е копнеел за такива просветители. Със съдействието на близките си съветници, болярите Ехач и Чеслав, Борис изработил план за всенародна просвета. Българският владетел скоро, още през 866 г., изпратил Климента за учител-проповедник в далечната обширна западно-българска област, наричана Кутмичевица, която обхващала днешна Южна Албания и Западна Македония. Средища на Климентовата християнскопросветна дейност са били градовете Главеница (днес не съществува, близу до гр. Авлона), Девол (също не съществува днес, близу до гр. Корча) и нашият град — Охрид. В Кутмичевица е действувал седем години от 886 г. до 893 г., когато, по заповед на новия български господар Симеон, той бил поставен за епископ на Дебричко — Величката епархия, която според по-нови изследвания е обхващала днешно Кичевско (долината на р. Велика), и съседната охридска покрайнина Дебърца, а може би и Дебър. Изобщо Климентовата епархия не се намирала много далече от Охрид, понеже, след като станал епископ, той често е посещавал своя манастир ,,Св. Пантелеймон" в Охрид, тук починал и бил погребан. Поради това по-късно св. Климент станал известен повече като охридски „архиепископ" и изобщо като охридски светия. Наместо Климента в 893 г. княз Симеон изпратил в Кутмичевица неговия сподвижник пресвитера Наума, който също така е работил седем години, до деветстотната (900) година, и след като си построил манастир на лазурния южен бряг на Охридското езеро със средства на Бориса и Симеона, се отдалечил там за постническо подвижничество.
Изнемощял от дълголетен тежък труд и от старост и предчувствувайки края на своя живот, Климент усилено молил княз Симеона да го освободи от епископството, за да се предаде на молитвено уединение в своя любим манастир в Охрид, но молбата му не била удовлетворена и Климент е останал на архиерейската си катедра до смъртта си на 27 юлий 916 година.
В такава животописна скица се очертава личността и делото на св. Климента Охридски. Посочените факти трябва да се вземат във връзка с предишни и послешни събития, за да се разбере тяхното значение, именно че те са основни линии в историческото развитие на българския народ от времето на княз Бориса до днес, сир. за повече от хиляда години време.
...
No comments:
Post a Comment