II. ДЕЙНОСТТА НА БЪЛГАРСКИТЕ АКЦИОННИ КОМИТЕТИ
1. Дейността до установяване на българската
власт
Трудно би могло да се направи рязко разграничаване на
извършеното от акционните комитети до идването на българските войски в областта
и след това. Едно такова деление е само условно. Само шест дни делят
създаването на БЦАК на 13 април 1941 г. от пристигането на българските войски —
19 април, т. е. по-малко от седмица. Това се отнася още повече до местните
акционни комитети, немалка част от които се формират след 19 април. От друга
страна, пристигането на българските войски все още не означава автоматично — за
24 часа, устройване на административна власт. Последната се организира в един продължителен
период. Достатъчно е само да се отчете обстоятелството, че голяма част от
административните чиновници, да не говорим за войсковите началници, не са
запознати с местните условия и им е необходимо време за адаптация.
Следователно, голямата част от дейността на комитетите не следва да се търси
непременно до идването на българските войски. Друг е въпросът, че именно тук
трябва да виждаме най-вече значимостта им, тъй като в условията на едно
безвластие те успяват да поемат властта и да се обявят за присъединяване към
България. В количествено отношение обаче основната част от тяхната дейност
следва да бъде разглеждана като подпомагаща дейността на българските
административни власти при организирането им и в хода на дейността им.
Ето защо, без да изпадаме в схематизъм, ще се опитаме да
разделим дейността на акционните комитети хронологично, макар и доста условно,
на две части — до установяването на българските власти и след това. Задачите,
които стоят пред акционните комитети и към чието изпълнение всъщност се стремят
те, биха могли условно да се разделят на: революционни, организационни,
стопански и представителни. Революционната задача се заключава в ликвидиране на
остатъците от адмистративната власт на бившата версайска Югославия и кралска
Гърция.
Тясно свързана с революционната е организационната
задача. Тя се заключава във формирането на градски и селски акционни комитети
като самоуправленски органи, с правото да се грижат за опазването на имота,
живота и честта на населението от областта, за прехраната и за обществения ред.
Комитетите се грижат и за задоволяване на културните, просветните, стопанските
и политическите потребности и права на населението, което живее на територията,
на която се намират и действуват. Представителните задачи на акционните комитети
се заключават в посредничество между германските, италианските (албанските) и
българските военни и граждански власти и местното население в областта.
Необходимостта от такова посредничество възниква при изпълнението на различни
задачи, свързани с главната цел — по-безболезнено преминаване от сръбския режим
към една нова, българска власт.
В хода на изложението за формиране на акционните комитети
всъщност дадохме сведения по изпълнението на революционната и организационната
задача: сръбската власт навсякъде е заменена с местно българско самоуправление.
Ето защо може да се приеме, че основната част от дейността на акционните
комитети до идването на българските войски е вече показана в първа глава.
Сравнително бързо биват подменени не само административните
чиновници сърби, но и тези в стопанската, културната и др. сфери. Благодарение
на дейността на акционните комитети в скоро време е възстановено
функционирането на всички предприятия и фабрики, особено на тютюневия монопол.
Това се оказва от особена важност за работниците, които нямат други доходи
освен надниците. Само в Скопие за броени дни е осигурена работа за над 3000
души.
Важен момент от дейността на акционните комитети е
организирането на охраната на обществени сгради — магазини, складове и др. Постове
се поставят и пред обекти, които имат историческо, етнографско и културно
значение за Македония— музеи, библиотеки и др. За просветните учреждения и
училищата се организира съвсем отделен съвет при Българския централен акционен
комитет за Македония, който се нагърбва със задачата да се грижи за научните
кабинети, книжни фондове, инвентар и др.
Важна грижа на дейците от акционните комитети е
възобновяването на народните читалища. Известна е голямата
обществено-просветна сила, която те са играли по време на Възраждането, а и
след това. Сърбите никога не са разполагали с подобна културна институция, ето
защо се отнасят с разбираема омраза към тях и ги ликвидират. С помощта на
установените български власти акционните комитети ги възстановяват за кратко време.
Така на 9 юни 1941 г. в Прилеп е възобновено старото българско читалище
„Надежда". На 1 юли е основано читалище в Кавадарци, на б юли в Неготино,
на 16 същия месец е възстановено читалището „Екатерина Симидчиева" в гр.
Куманово и т. н.
Много скоро към БЦАК е формиран учителски комитет, в
който влизат основните и гимназиалните учители българи от Македония. Като
негова най-важна задача се поставя информирането на съответните органи по
въпросите, свързани с българската просвета в освободена Македония. Учителският
комитет веднага се залавя за работа. В Скопие той привежда в известност
училищата и просветните институти на града, като взема мерки да се запази
всичко, което е необходимо за правилното и успешно функциониране на всеки
просветен институт. Във връзка с възстановяването на българското училищно дело
в Македония БЦАК нарежда до местните акционни комитети да поканят всички
българи — основни и гимназиални учители от Македония, старите екзархийски
учители, и да образуват с тях просветни комитети, на които да се възложи да
приведат в известност училищата и просветните институти, читалищата в града и в
селата. Чрез вестник „Македония" БЦАК апелира към местните акционни
комитети да влязат във връзка със законноустановените власти и да вземат всички
възможни мерки да се запази от разграбване и унищожаване имотът им (сгради,
покъщнина, библиотеки, сбирки, кабинети и др.). БЦАК настоява също да се
потърсят и да се изискат от бившите директори и главни учители и управители
всички по-ценни вещи, които са притежавали училищата. Препоръчва им се за целта
да ползуват за справка не само инвентарните книги и описи, но и сведенията на
хора, на които да може да се вярва. Настоява се при изгубване, повреждане и
укриване на имущество виновниците да се подвеждат под отговорност. Учителският
комитет настоява също така да се изготвят списъци на новите учители и да се
изпратят до БЦАК. По инициатива
на комитета са организирани безплатни курсове за изучаване на книжовния
български език. Само за три дни в Скопие в тези курсове се записват над 800
души.
Важна грижа на акционните комитети е опазването на
обществения ред. Дейците от комитетите не позволяват лични саморазправи и
актове на отмъщение срещу довчерашните сръбски поробители. Като се има предвид
насилническият характер на сръбския режим във Вардарска Македония, такива
действия от страна на населението са напълно логични. На много места сръбски
колоннстки семейства са затворени от българското население в отделни лагери.
Повечето обаче от тях нямат други провинения към българското население, освен
че са настанени от сръбските власти в най-плодородните земи на областта.
Големите злодеи Василие Трбич, Михаил Каламатиев, Киркович, Григор Циклев,
както и други сръбски разбойници и шпиони или предатели на българския род са се
разбягали още щом са почувствували активизирането на българското население,
укривайки се от справедливото му отмъщение. Като цяло сърбите и черногорците
благодарение на намесата на органите на акционните комитети биват освободени от
лагерите, като им е предложено да се завърнат по родните си места в Сърбия.
Не навсякъде обаче на дейците от акционните комитети се
удава да се преборят с желанието за отмъщение. На отделни места екстремисти
създават неразбории и разпалват у населението желание за отмъщение. Така например
в Скопие Централният комитет предотвратява линчуването на сръбския митрополит
Йосиф, бивш битолски епископ, който е давал своята благословия за всички
противонародни деяния по време на сръбския режим.
По време на обиколката на В. Хаджикимов из Македония на
няколко пъти той се натъква на ситуации от подобен характер. В родния му град
Щип членове на бившата ВМРО залавят брата на предателя Михаил Каламатиев,
отговорен за голям брой убийства на българи, и искат да го линчуват. Хаджикимов
се намесва и разяснява, че не по роднинството може да се определя наказанието,
а по делата на самия човек. Стига се дори до заплахи и вадене на ножове и
пистолети. Въпреки всичко здравият разум надделява.
Тежка ситуация се създава и в Прилеп. В изпълнение на
колонизаторската си политика сръбските властници са заселили в
Пелагония сърби и черногорци, на които е отстъпена най-плодородната земя. В
повечето случаи земята е била изземвана насилствено от българите. Това
обстоятелство е издълбало пропаст между колонистите и местното българско
население. Гражданите на Прилеп събират в един лагер с телени мрежи всички
колонисти заедно с жените и децата. Духовете са възбудени, подготвя се дори
кървава разправа с тях. По думите на В. Хаджикимов, „ако не бях стигнал
навреме, около полунощ, лагерът, в който бяха насъбрани заедно с жените и
децата, щеше да прилича на касапница".
Най-показателен обаче за условията в Македония по това
време е един друг инцидент — отново в Щип. Група мъже, водена от комунистите
Ванчо Пъркев и Димче Беловски, хващат гражданите, които са били принудени от
сръбската власт да бъдат членове на комисията за издигане на паметник на убития
от терористите на ВМРО генерал Ковачевич. Със свиркане и ругатни те ги блъскат
към паметника, за да го съборят, и след това да ги линчуват. Енергичната намеса
на Хаджикимов обаче ги спасява от смърт.
Горният случай не е единствен по
това време в Македония и се нуждае от известен коментар. Насилническият сръбски
режим, както и всеки насилнически режим в света, налага на хората известни компромиси.
Разбира се, не всички се съгласяват с компромиса. Затова именно сръбските,
съответно югославските затвори в Ниш, Лепоглава и Пожаревац, между двете
световни войни са пълни с българи от Вардарска Македония.
...
No comments:
Post a Comment