СОДРЖИНА
Глава I. ГЕОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД
А) Орография. — Балканът (Стара планина),
Странджа, Средна гора, Витоша и Рила, Родопа, планински вериги между Струма и
Вардар,Шар планина, планинската страна на Западна Македония, планините в
Албания и Сърбия;
Б) Xидрография. — Басейнът на Черно море,
басейн на Егейско море и басейн на Адриатическо море . . . . . . . . . . . 36
Глава II. ТРАКО-ИЛИРИ И РИМЛЯНИ
Първобитни времена на полуострова. — Могили.
— Трако-илири. — Техните колена, език, нрави и съдбини. — Римско владичество. —
Романизация на първобитното население. — Можем ли да смятаме славяните за
първобитни жители на полуострова? . . . . . . . . . . . 75
Глава III. ЗАСЕЛВАНЕ НА СЛАВЯНИТЕ НА
БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ
Преселване на славяните през III—IV в. —
Римско господство в Дакия и сблъскване на славяни с римляни. — Първи следи от
славянска колонизация на полуострова. — Хуни, готи, българи. — Император
Юстиниан (527—565 г.). — Словени и анти в Дакия през VI и VII в. — Авари. —
Падане на аварското и византийското царство и войнствено движение на
славянските племена чак до Пелопонес . . . . . . . . . . . 92
Глава IV. БИТ, НРАВИ, СЕЛИЩА, ПЛЕМЕНА У
ПРЕСЕЛЕНИТЕ СЛАВЯНИ И СНОШЕНИЯТА ИМС ТУЗЕМЦИТЕ
А. Бит на славяните. — Б. Славянска
колонизация. Местни имена. — В. Отношения на славяните към туземците. — Г.
Произход на славяните и техните племена на полуострова. Славяните в
Гърция . . . . . . . . . . . 115
Глава V. ИДВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Преселване на уралските българи и основаване
на могъща държава в Мизия в 679 г. — Нрави, обичаи, език, политическа и военна
уредба на коренните българи. — Тяхната народност. — Отношението на преселенците
към славянските стари жители и тяхното смесване с последните . . . . . . . . . . . 142
Глава VI. КРУМ И ОМУРТАГ
История на българите от преселването в Мизия
до покръстването им (679— 864 г.). — Дулоиди. — Войни на Константин V Копроним.
— Ханове Крум и Омуртаг. — Борба с гърците и франките. — Омуртагов надпис. —
Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса . . . . . . . . . . . 155
Глава VII. ПОКРЪСТВАНЕ НА БЪЛГАРИТЕ
Княз Борис (около 852—888 г.). — Славянските
апостоли Константин и Методий.— Покръстване на българите в 864 г. — Колебание
на Борис между Рим и Византия. — Държавата на Светополк във Велика Моравия. —
Княз Владимир. — Борис (поч. 907 г.). . . . . . . . . . . . 167
Глава VIII. ЦАР СИМЕОН
Характерът на цар Симеон (888—927 г.). — Войните
на Симеон с византийците и неговите кроежи за Цариград. — Царската титла и
патриархатът. — Сръбски и хърватски отношения. — Най-голям обем на българската
държава . . . . .
. . . . . . 179
Глава IX. ЦАР ПЕТЪР. БОГОМИЛИ
Разпадане на България при цар Петър (927—968
г.). — Разделяне България на две държави, западна и източна. — Св. Иван Рилски
и македонските пустинници. — Павликяни. — Поп Богомил и предизвиканото от него
движение. — Поглед върху богомилската догматика и етика . . . . . . . . . . . 197
Глава X. РУСИТЕ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ
Нахлуване на руския княз Светослав и заемане
на крайбалканските земи от русите. — Покоряване на Източна България от
византийския император Йоан Цимисхий (971 г.) . . . . . . . . . . . 210
Глава XI. ЗАПАДНОТО БЪЛГАРСКОЦАРСТВО И
НЕГОВОТО ПАДАНЕ. ЦАР САМУИЛ
Граници на Западното българско царство. — Цар
Шишман I (963—968 г.?). — Цар Давид (968?—977 г.). — Цар Самуил (977—1014 г.).
Борба с Василий II Булгароктон. — Царете Гавриил (Роман 1014—1015 г.) и Иван
Владислав (1015—1018 г.). — Окончателно присъединяване на България към
Византийската империя . . . . .
. . . . . . 216
Глава ХII. ВИЗАНТИЙСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО В
БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ XI И XII В.
Българската църква в Охрид. — Несполучливи
въстания на Петър Делян (1040) и Константин Бодин (1073 г.) — Нападения на
кумани и печенеги. — Народно и религиозно движение в България . . . . . . . . . . . 234
Глава ХIII. ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ XI И XII В.
Елинизиране на националната Охридска църква.
— Разпространяване на богомилите в Гърция, Босна, Италия и Франция.—
Етнографски преглед на полуострова . . . . . . . . . . . 249
Глава XIV. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЦАРСТВОТО ОТ
БРАТЯТА АСЕН I И ПЕТЪР
Състоянието на Византийската империя към края
на ХII в. — Въстанието на братята Петър и Асен в 1186 г. — Новото българско
царство в Мизия. — Цар Калоян (1196—1207 г.). — Иванко в Родопа, Стрез в
Просек, независими замевладелни князе. — Преговорите в Рим . . . . . . . . . . . 259
Глава XV. БОРБАТА НА БЪЛГАРИТЕ С ЛАТИНЦИТЕ
Франки в Цариград. — Калоянова уния. —
Гръцко-български съюз срещу франките. — Съдбата на император Балдуин в битката
при Одрин (1205 г.). — Кървави войни в Тракия и Македония. Калояновата смърт
при Солун. — Узурпаторът цар Борил (1207—1218 г.). — Гонене на богомилите (1211
г.) — Македонските князе Слав и Стрез . . . . . . . . . . . 274
Глава XVI. ЦАР ИВАН АСЕН II
Разцвет на българското царство при цар Иван
Асен II (1218—1241 г.). — Клокотнишката битка и завземането на цяла Тракия и
Македония. — Вътрешното издигане на държавата. — Столицата Търново. — Съюз
между българи и гърци против цариградските латинци. — Отношенията на Асен към
папата и към Маджарско . . . . .
. . . . . . 293
Глава XVII. ПОСЛЕДНИ АСЕНОВЦИ
Упадък на държавата при Калиман I (1241—1246
г.) и Михаил Асен (1246—1257 г.). — Загубата на тракийските и македонските
провинции. — Убийството на Михаил, последния от Асеновци, от Калиман II . . . . . . . . . . . 307
Глава ХVIII. ГРАЖДАНСКИ ВОЙНИ. ЦАР КОНСТАНТИН
АСЕН УЗУРПАТОРЪТ ИВАЙЛО. ТАТАРСКО ВЛАДИЧЕСТВО
Вътрешни безредици и преврати. — Сърбинът
Константин Асен (1258—1277 г.). — Войни с маджарите. — Съюз на неаполитанските
Анжу със сърби и българи срещу Византия. — Интригите на царица Мария. —
Въстание. — Управление и смърт на узурпатора цар Ивайло (Лахана) (1277—1279
г.). — Византийският претендент Иван Асен III. — Георги Тертерий (1280—1292 г.)
— основател на нова династия. — Нахлуване на хан Ногай. — Цар Смилец, татарски
васал. — Хан Чоки. — Светослав, освободител на отечеството (1294 г.) . . . . . . . . . . . 315
Глава XIX. КУМАНСКИ ТЕРТЕРИЕВЦИ И БДИНСКИ
ШИШМАНОВЦИ
Цар Тодор Светослав (1295—1322 г.). — Войни с
Византия. — Георги Тертерий II (1322—1323 г.), последен от своя род.— Михаил
Бдински (1323—1330 г.). — Несполучливо нападение на Цариград. — Битката при
Велбъжд на 28 юли 1330 г. . . . . .
. . . . . . 333
Глава XX. РАЗЦВЕТ НА СРЪБСКАТА ДЪРЖАВА
Сърбия при Стефан Душан (1331—1355 г.) като
първа държава на полуострова. — Българският цар Иван Александър (1331—1365 г.).
— Разширение на сръбската и на българската държава през време на византийските
междуособици. — Турците в Европа (1353 г.) . . . . . . . . . . . 345
Глава XXI. РЕЛИГИОЗНИ СМУТОВЕ В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ
ХIV В.
Богомили, исихасти, адамити, евреи. — Царица
еврейка. — Свети Теодосий Търговски. — Литература . . . . . . . . . . . 359
Глава XXII. ПЪРВИ БИТКИ НА ЮЖНИТЕ СЛАВЯНИ С
ТУРЦИТЕ
Безвластие в Сърбия след смъртта на Душан
(1355 г.). — Вътрешни разпри в България. — Последни войни на българите с гърци
и първи с турци. — Разпадане на България: Търновско царство и Видинско царство.
— Експедиция на граф Амадей Савойски в България. — Маджари във Видин (1365—1369
г.). — Цар Иван Шишман III (1365—1369 г.), турски васал. — Битката при Марица
(1371 г.). Крали Марко. — Княжеството на деспот Добротич при Понт . . . . . . . . . . . 365
Глава XXIII. ЗАВЛАДЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ОТ
ТУРЦИТЕ
Южнославянска конфедерация при крал Стефан
Твърдко Босненски. — Победа на съюзниците при Топлица (1387 г.). — Първо
Шишманово подчинение. — Битката
на Косово поле (1389 г.). — Второ турско
нахлуване в България. — Превземане на Търново и падане на българското царство и
националната църква (1393 г.). — Пленяване на цар Шишман. — Бой на Ровинско
поле и смъртта на Крали Марко. — Бой при Никопол (1396). — Краят на цар
Срацимир (1398). — Цяла България под турска власт . . . . . . . . . . . 388
Глава XXIV. БЪЛГАРИЯ В XV В.
Битката при Ангора (1402 г.) и последици от
нея. — Въстание на българските князе (около 1405 г.). — Междуособна война между
Баязидовите синове (1409—1413 г.). — Поход на маджарския крал Владислав до
Златица в Балкана (1443 г.). — Битка при Варна (1444 г.). — Падане на Цариград
и на всички християнски държави на полуострова. — Скандербег . . . . . . . . . . . 406
Глава XXV. СТАРОБЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН И КУЛТУРЕН
ЖИВОТ ПРЕЗ XII—ХV В.
Причини за падането на България. — Име,
граници и деление на държавата. — Държавно и международно право. — Придворен
живот, боляри. — Придворни и държавни служби. — Държавната църква. — Градове. —
Крепостничество. — Право, закони, събори, администрация и финанси. — Земеделие
и търговия. — Военно дело. — Характерни особености на народа . . . . . . . . . . . 419
Глава XXVI. СТАРОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА
Константин (Кирил) и Методий. —
Старобългарски и старословенски език. — Кирилица и глаголица. — Свети
Седмочисленици. — Цар Симеон. — Богомилска книжнина. — Апокрифи и гръко-източни
разкази. — Книжнината на Търновското царство. — Евтимиева школа . . . . . . . . . . . 458
Глава XXVII. БЪЛГАРИЯ ПОД ТУРСКО ИГО ПРЕЗ
XVI—XVIII В.
Български войнишки села в Балкана, Средна
гора и Родопа. — Влашките търговски градове, техният разцвет и техният упадък.
— Дубровчани. — Католици в България. — Охридската църква. — Фанариоти. — Тайни
съглашения между християнските държави и архиепископ Парчевич. — Австро-турски
войни. — Хайдути. — Татари, албанци и цигани . . . . . . . . . . . 478
Глава XXVIII. ПАЗВАНТОГЛУ И КЪРДЖАЛИИТЕ
Турски размирици през 1791—1808 г. — Последици
от Френската революция. — Реформите на Селим III. — Независими паши. —
Разбойнишки кърджалийски орди (1792—1804 г.). — Осман Пазвантоглу, видинският
паша отцепник. — Сръбската революция. — Тилзитският мир и източните планове на
Наполеон. . . . . .
. . . . . . 523
Глава XXIX. ФАНАРИОТСКИ ЕПИСКОПИ И ГЪРЦИЗМЪТ
В БЪЛГАРИЯ
Състоянието на българския народ в началото на
сегашния XIX в.— Сведенията за българите на Запад. — Продължение на
елинизацията. — Гръцки училища и писмо. — Фанариотският клир. — Изгаряне на
ръкописи . . . . .
. . . . . . 544
Глава XXX. ВЪЗРАЖДАНЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
Начало и характер на българското национално
движение. — Историкът Паисий Самоковски (1762 г.) и епископ Софроний Врачански
(1739—1815 г.) . . . . .
. . . . . . 553
Глава XXXI. РУСКИТЕ ПОХОДИ И ГРЪЦКАТА
РЕВОЛЮЦИЯ
Руската война през 1806—1812 г. — Гръцката
революция. — Руската кампания от 1828—1829 г. — Капитан Георги Мамарчев. —
Капиновският заговор от 1836 г. — Български колонии в Бесарабия . . . . . . . . . . . 560
Глава XXXII. НОВОБЪЛГАРСКО ДВИЖЕНИЕ
Букурещки търговци и емигранти. — Историкът
Юрий Венелин. — Априлов и първото българско училище в Габрово (1835 г.). —
Неофит Рилски. — Развой на новобългарското училищно дело . . . . . . . . . . . 569
Глава XXXIII. БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС
Турските реформи. — Неофит Бозвели и
митрополит Иларион. — Кримската война. — Настоятелството на одеските българи. —
Българският църковен въпрос от 1858 до 1872 г. — Учредяване на екзархията. —
Революционни опити . . . . .
. . . . . . 576
Глава XXXIV. НОВОБЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА . . . . . . . . . . . 594
(изв. Wikipedia)
No comments:
Post a Comment