... Правителство на Цанков успява да надуши флирта на ВМРО с болшевиките и следи това събитие с огромно безпокойство, което прераства в открито раздразнение след публичното огласяване на Майския манифест. От завърналия се в България Протогеров висш офицер и член на Военната лига са поискани обяснения. Той е заплашен дори с физическа разправа. Лабилният Протогеров няма мъжеството да поеме собствената си вина за станалото и обяснява, че е бил принуден да подпише документа от останалите членове на ЦК. При тези обстоятелства правителството на Цанков и Военната лига остро поставят въпроса за отстраняването на Т. Александров. Впрочем, подобно е намерението и на Коминтерна. На 31 август 1924 г. четниците, които привидно охраняват Александров и Протогеров, на път за конгреса на Серския революционен окръг, убиват Александров и неговия телохранител П. Зафиров пред очите на Ал. Протогеров. Моралните убийци и до днес остават неразкрити.
Новият силен човек в организацията се казва Иван Михайлов (кооптиран в състава на ЦК на местото на убития Александров, комуто преди това е секретар). За няколко месеца той с твърда ръка се разправя със заговорниците, непосредствено виновни за смъртта на Тодор Александров. Започва разправа с дейци на новооформилото се ляво крило във ВМРО. На 23 декември 1924 г. в Милано е убит П. Чаулев, а на 8 май 1925 г. във Виена е прострелян Тодор Паница. Той е уличен във връзки с болшевишкото разузнаване и за сътрудничество със сръбските власти, а преди това създава Македонска федеративна организация, която се противопоставя на ВМРО. Убийството на последния е извършено от Мелпомена (Менча) Кърничева, която както в България, така и в Република Македония и до днес тачат като народна героиня. В самата България до края на 1924 г. смъртта си намират и дейците на лявото крило на македонското освободително движение Арсений Йовков, Славчо Ковачев, Димо Хаджидимов, Александър Буйнов, Чудомир Кантарджиев и др. През 1928 г. смъртно наказание за нееднозначното си поведение по време на убийството на Т. Александров ще понесе и Протогеров, което довежда до ново разцепление на освободителното движението.
През 1925 г. във Виена 16 леви дейци, определящи себе си като "последователи на линията на Майския манифест", между които Димитър Влахов, Владимир Поптомов, Павел Шатев, Христо Янков, Ризо Ризов, Панко Брашнаров и др., обявяват създаването на ВМРО-обединена. Тя работи в тясно сътрудничество с Комунистическата партия в България. Дейците на ВМРО-обединена бързо деградират до ролята на платени наемници на Коминтерна, които само след десет години послушно ще приемат резолюцията му за съществуването на “отделна македонска народност”, поставяща началото на съвременните недоразумения около македонския въпрос. След още десет години, вече в доминираните от комунистите държави България и Югославия, същите хора ще организират преследвания и масови убийства на дейци и ветерани на ВМРО. След още няколко години те ще бъдат в основата на провежданата в Пиринска Македония насилствена “македонизация” на местното българско население. Някои от тях, сред които и Димитър Влахов, завършват живота си като висши държавни и партийни функционери в създадената в рамките на Титова Югославия Народна република Македония.
Братоубийствените борби, прогресиращото обезбългаряване на голяма част от Егейска Македония и по-нататъшната ескалация на терора на югославските власти във Вардарска Македония принуждават Иван Михайлов след 1925 г. да премине на терористични позиции. Дейността на ВМРО в поробените дялове на Македония все повече се ограничава до отделни терористични актове. Останалите по този начин "безработни" македонски комити в България все по-често се ползват от местните политически сили за разчистване на сметки с помощта на оръжието. Авторитетът на организацията в България е разклатен, а в Петрички окръг започва да се шири произвол, който официалните български власти не са в състояние да обуздаят. Резултатите от всичко това не закъсняват. На 19 май 1934 г. в София е извършен държавен преврат от проангло-френски настроени военни от т. нар. политически кръг “Звено”. Една от първите им стъпки е официалната забрана на дейността на ВМРО и разоръжаването на структурите на организацията. Ив. Михайлов, задочно осъден на смърт, е принуден да емигрира, и остава в емиграция чак до смъртта си през 1990 г. След кратко пребиваване в Турция, през 1935 г. водачът на ВМРО по лична покана на маршал Пилсудски се заселва в Полша, където живее до началото на германската окупация през 1939 г.
След 1925 г. във ВМРО се забелязва тенденция да се търсят съюзници за обща борба срещу югославската държава. По естествен начин ВМРО намира такива в Хърватско. Тамошните сепаратисти също отричат югославската идея и също както и дейците на ВМРО си поставят за цел да унищожат изкуствено създадената великосръбска държавна формация. Те също не приемат наложената със сила в Югославия сръбска доминация. Бидейки в цивилизационно отношение по-напред от сърбите, хърватите в мнозинството си са недоволни от съществуващото положение в Югославия. То носи редица политически, икономически, културни и пр. предимства за сърбите за сметка преди всичко на Хърватско и Словения. Освен това в "родината на всички южни славяни" хърватите и словенците, които по традиция принадлежат към католическото вероизповедание, се оказват подложени на открита религиозна дискриминация. Опитът на югославския премиер Милан Стоядинович да реши този проблем чрез сключване на конкордат с Ватикана през 1935 г. става причина той да бъде анатемосан от белградския митрополит Варнава. Този акт едва не му коства премиерското кресло. Така хърватите се оказват естествен съюзник на македонското движение.
ВМРО установява контакти първоначално с Хърватската селска партия, а по-късно със създадената от Анте Павелич Хърватска народна организация "Усташа" ("Въстаник"), която в края на 20-те години също приема въоръжения терор като основен метод на борба. През 1929 г. усташите извършват неуспешен опит за покушение срещу югославския крал Александър, което предизвиква вълна от репресии срещу тях. Мнозина активисти на хърватското сепаратистко движение, начело с Анте Павелич, са принудени да емигрират. Същата година в София Иван Михайлов и Анте Павелич подписват договор за сътрудничество и координиране на действията на двете антиюгославски организации. Хърватските и македонските терористи имат общи тренировъчни лагери в Италия и Унгария, чиито правителства са враждебно настроени спрямо Югославия. Влошаване на обстановката в Югославия след въвеждането на диктатурата на крал Александър допълнително сближава българи и хървати. Съвместни акции на ВМРО и "Усташа" биват извършвани не само във Вардарска Македония и в Хърватско, но и по цялата територия на Югославия, а по-късно след забраната на ВМРО в България и по цяла Европа. Върхов момент в общата терористична дейност на двете организации е убийството на крал Александър на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. Югославският монарх пристига там на официално посещение на борда на крайцера "Дубровник", придружен от външния министър Боголюб Йевтич. Посрещнат е от френския министър на външните работи Луис Барту. По време на движението на официалния кортеж по марсилските улици македонският терорист Владо Черноземски (псевдоним на Величко Георгиев Керин) по-рано активен участник в четите на ВМРО във Вардарска Македония открива огън с автоматичен пистолет. Кралят и министър Барту са убити на место, а Йевтич е тежко ранен. Обкръжен от преследвачи, Владо Черноземски се самоубива. Въпреки терористичния характер на извършения от него акт, днес Черноземски е възпяван като герой както в България, така и в Република Македония.
Съучастниците на Черноземски, хърватските терористи Звонимир Поспишил, Мийо Краль и Милан Таич, са заловени от френската полиция, съдени в Екс-ан-Прованс и осъдени на доживотен затвор.
8. ЕГЕЙСКА
МАКЕДОНИЯ
В периода
между двете войни положението в Егейска Македония не се различава много от
времето, когато областта е завладяна от Гърция след Междусъюзническата война.
По силата на Версайския договор от 1919 г. Егейска Македония остава в нейно
владение с обща територия 34 356 кв. км, населена (по данни от 1913 г.) от 329
371 българи, 314 354 турци, 236 775 гърци, 15 108 албанци, 44 414 арумъни, 25
303 цигани, 68 206 евреи и 8 448 от други националности. Македонските земи,
включени в състава на гръцката държава, са поделени в административно отношение
на три окръга, с центрове Солун, Кавала и Кожани. Икономическото състояние на
Егейска Македония по нищо не се отличава от това на останалите македонски земи.
Характерна особеност за региона обаче за разлика от Вардарска или Пиринска
Македония са масовите принудителни изселвания на българи, а по-късно и на
турци. Десетки хиляди българи от Македония се преселват на територията на
българската държава, създавайки и сериозен бежански
проблем. Фактът, че това население се преселва в България, доказва неговата
неоспорима връзка с българщината. Мнозина от преселниците са членове на
българската революционна организация или дори бивши четници.Съгласно Лозанската спогодба от 17 януари 1923 г. между Гърция и Турция настъпват нови преселения. Гърция изселва в Турция мюсюлмани, а Турция в Гърция християни. Извършваната на база верски критерии размяна на населението става причина от Турция в Гърция да бъдат преселени, освен гърци, и значителен брой представители на други етнически групи. От Гърция в Турция пък са преселени около 40 хил. българи-мюсюлмани.
Принудителната миграция през 20-те години на века довежда до сериозни промени в демографската карта на завладените от Гърция македонски земи.
Властите в Атина с всички сили и по всякакъв начин се стремят да денационализират и елинизират македонското население. Когато това не се постига по мирен път или местното население оказва по-сериозна съпротива, са устройвани истински погроми. След подобен случай на 1 февруари 1928 г. в с. Суровица няколко хиляди души се спасяват с бягство в България. Този процес ще продължи през целия период между двете световни войни, а също и след Втората световна война и особено след гражданската война в Гърция (1946/49), когато голям брой жители на Егейска Македония напускат Гърция, за да търсят убежище в източноевропейските страни, в т.ч. и в Полша. И до ден днешен многобройни македонски емигранти живеят в нашата страна, като най-много от тях се заселват по Западното Поморие.
Усилената елинизация в Егейска Македония включва дори промяна на имената на населените места с цел премахване на славянската топонимия и заместването с гръцка. Така например, гр. Лерин днес носи гръцкото име Флорина, гр. Кукуш е Килкис и пр. Изкореняването на българския език и неговия македонски диалект, ликвидацията на българските училища и национална култура предизвикват съпротива от страна на местното население. Това не е лесно, доколкото числеността на българите в Гърция непрекъснато намалява. Все пак ВМРО развива дейност и там. През 1930 г. организацията има 700 активни членове в Егейска Македония, предимно в западната част (т.е. окръзите Лерински, Костурски и Воденски). Съществува и местен комитет на ВМРО в Солун под ръководството на Неделко Попнеделков от Кукуш. Други по-известни дейци на ВМРО в Егейска Македония през този период са Андрей Чипов и Лазо Търповски. Местните комитети на ВМРО в областта водят неравна борба против антибългарската политика на гръцкото правителство.
В състава на българската държава след Първата световна война остава най-малката част от македонските земи, а по-точно един окръг, състоящ се от пет околии Горноджумайска, Мелнишка (по-късно центърът Ј е прехвърлен в гр. Свети Врач сега гр. Сандански), Петричка, Неврокопска и Разложка. Административен център на областта след войната става Петрич. Този дял от македонските земи, наричан Пиринска Македония, заема площ от 6 798 кв. км с население (според преброяването от 1920 г.) 155 598 души. През 1956 г. 281 хил. души населяват областта. След 1913 г. българският дял от Македония е притегателен център за мнозинството от бежанците от останалите под чужда власт македонски земи. Например още в края на 1921 г. на територията на окръга са регистрирани 4 450 бездомни бежански семейства, произхождащи само от Егейска Македония. Големият поток от бежанци усложнява и без това незавидното икономическо положение на окръга, където след войните цари сиромашия, спекула и безработица. През следващите години българската държава подпомага заселването на бежанци от Македония и в други райони на страната.
Българското правителство, както и интелектуалния и политически елит на България непрекъснато повдигат въпроса за териториалната принадлежност на македонските земи. Непрестанно се търсят форуми, за да се изтъкне несправедливостта, извършена спрямо Македония и нейните жители, оставени под гръцко и сръбско владичество.
...
No comments:
Post a Comment