Някои
кандидат-депутати украсяват със снимка своята предизборна диплянка. Това
предполага, че фотографията има силно въздействаща способност, която заслужава
да се анализира. Преди всичко изображението на кандидата установява лична
връзка между него и избирателите му; кандидатът предоставя за оценка не само
една програма, той предлага и определен физически климат, комплекс от
всекидневни решения посредством телосложението, облеклото, позата. Така
фотографията се стреми да възроди патерналистката основа на изборите, тяхното
„представително“ естество, разстроено от пропорционалната система и от
всемогъществото на партиите (изглежда, че десницата използва това повече от
левицата). Доколкото фотографията е елипса на езика и сбит израз на цяла
социална „неизразимост“, тя представлява антиинтелектуално оръжие, стреми се да
претупа „политиката“ (тоест съвкупността от проблеми и решения) за сметка на
определен „начин на живот“, на определен социалнонравствен статут. Както знаем,
това противопоставяне е в основата на един от главните митове на пужадизма
(Пужад по телевизията: „Вижте ме, аз съм като вас“).
Следователно предизборната снимка е преди всичко признание за дълбочина
и ирационалност, които обхващат и политиката. Снимката на кандидата изразява не
проектите, а подбудите му, всички семейни, умствени, та дори и еротични
обстоятелства, целия стил на поведение, чийто продукт, пример и примамка се
явява той. Няма съмнение, че онова, което повечето от нашите кандидати излагат
за прочит чрез своя лик, е една социална среда, зрелищен комфорт от семейни,
юридически, религиозни норми, всепроникваща собственост на буржоазни блага,
каквито са например неделната литургия, ксенофобията, бифтекът с пържени
картофи и рогоносническият комизъм, тоест онова, което наричаме идеология.
Естествено използването на предизборна фотография предполага известно
съучастничество: снимката е огледало, тя излага на прочит близкото, познатото,
предлага на избирателя собствения му лик — прояснен, възвеличан, превъзходно
извисен до типичност. Именно това възвеличаване определя много точно
фотогеничността: избирателят бива едновременно показан и героизиран, приканен е
да избере сам, да извърши истински физически трансфер върху мандата, който ще
даде. Той делегира своята „раса“.
Типовете делегиране не са много. На първо място е социалната среда,
почтителността — червендалеста и тлъста („национални“ листи) или бледа и
изискана (листи на НРД[1]). Друг тип е този на интелектуалеца (уточнявам, че
става дума за „означени“, а не за естествени типове): благопристойна
интелектуалност на Националния сбор или „пробивна“ на комунистическия кандидат.
И в двата случая иконографията цели да изрази рядкото съчетание на мисъл и
воля, на разсъждение и действие: зад леко свития клепач се забелязва остър
поглед, който сякаш черпи сили от един хубав вътрешен блян, без обаче да
престава да пада върху външните препятствия, като че ли в случая най-добрият
кандидат трябва да обедини превъзходно в себе си социалния идеализъм и
буржоазния емпиризъм. Последният тип е „хубавецът“, предлаган на публиката
заради здравия си и мъжествен вид. Впрочем някои кандидати превъзходно играят и
двата типа едновременно: на едната страница кандидатът е млад първенец, герой
(в униформа), а на другата — зрял човек, мъжествен гражданин, подбутващ
семейството пред себе си. В повечето случаи морфологичният тип си помага с
твърде ясни атрибути: кандидат, наобиколен от децата си (нагласени и издокарани
като всички снимани деца във Франция), млад парашутист с навити ръкави, покрит
с отличия офицер, фотографията в случая е истинско шантажиране на моралните
ценности: отечество, армия, семейство, чест, сражение.
Впрочем самата фотографска условност е изпълнена със знаци. Позата анфас
набляга на реализма на кандидата, особено ако носи строги очила. Там всичко
говори за проницателност, сериозност, откровеност: бъдещият депутат фиксира
противника, препятствието, „проблема“. Позата в три четвърти ръст се среща
по-често. Тя внушава властност на идеала: погледът се губи достолепно в
бъдещето, не напада, доминира и населява едно свенливо и неопределено другаде.
Почти всички снимки в три четвърти ръст са устремени нагоре, погледът е вдигнат
към свръхестествената светлина, която го поглъща, издига го във високата
хуманност, за да достигне кандидатът до Олимпа на възвишените чувства, където
всяко политическо противоречие бива превъзмогнато: мирът и войната в Алжир,
социалният прогрес и печалбите на работодателите, „свободното“ преподаване и
субсидиите за цвеклопроизводството, десницата и левицата (вечно „остаряло“
противопоставяне!), всичко това съжителства кротко в замисления поглед,
благородно фиксиран в окултните интереси на Реда.
Бележки
(chitanka.bg)
No comments:
Post a Comment