Царува той. Около земният владика
олани, джуджета и паши пияни седят.
Върви чашата и след мастиката мастика
се гълта; а чубуците като кандилки кадят.
На коленете у царят на правоверните
лежи полугола робиня черкезкиня;
баща u я е предал в ръцете на тираните –
да стане и тя голяма султанкиня.
Гъркиня из Кандия, унука на Леонидите,
вари кафе, подава наргиле на господарят си;
а татаркиня, унука на Тамерланите,
седи в кьошето и оплаква съдбата си.
Разврат е написан на лицето у всекиго,
пиянството е убило в тях всичко човеческо –
отвори им сърцето и с внимание разгледай го
и ще намериш в него много добическо:
жажда за кръв, наклонност за престъпления –
това са главните османски достойнства.
В злото е всеки из тях велики гения
и ще посрами и дяволските воинства.
А милиони хора се мъчат и леят кървав пот,
копаят, сеят и гладуват с децата си:
гражданинът е черен роб, а селянинът – беден илот
и никой не може каза, че живее за себе си.
И върви след нещастието нещастие,
и тежко пъшка поробеният народ,
па от никого той не види братско участие:
от всяка страна се тъпче народният живот.
А падишахът прави кеф и дреме идиотически;
не мисли нищо, към нищо няма стремление:
ни образование, ни цивилизация, ни напредък човечески
нямат за него почти никакво значение;
той знае само едно – да прави кеф и да дреме.
А хиляди Арнаудовци, Стояновци темян му кадят!
Но настанало е вече онова щастливо време
и за робовете, и тия своите окови ще да свалят.
Дошло е време да попита всеки себе си:
„Защо му е тоя цар, защо му е тоя владетел?
Не да пие ли хорската кръв и да се напива в харемът си?” –
Не щат вече хората подобен благодетел.
(изв. www.slovo.bg)
No comments:
Post a Comment